Дмитрий Саймс: Победа на републиканците на междинните избори в САЩ може да сложи край на сляпата подкрепа за Украйна
Следвайте " Гласове " в
Добър вечер в ефира на " Голямата игра ". Днес Владимир Путин, съпроводен от министъра на защитата Сергей Шойгу, посети военния полигон в Рязанска област и инспектира занятията на мобилизираните бойци по тактическа, огнева, инженерна и здравна подготовка. Това е първото посещаване на президента на Русия в пункт за подготовка на жителите, които бяха призовани в границите на частичната готовност. Това е значимо. А основната интернационална вест от днешния ден е, несъмнено, оставката на премиер-министъра на Англия Лиз Тръс, която престоя на този пост единствено 44 дни. Това е най-краткият период на премиерство в историята на Англия. И това не е инцидентно – Лиз Тръс стана ослепителен знак на непрофесионализъм, безнаказаност и накъсване на политическия хайлайф. Нейното идване на " Даунинг стрийт " не беше наслада даже за администрацията на Байдън и американските медии писаха, че особените връзки сред Вашингтон и Лондон при Лиз Тръс могат да се пропукат. За един месец от своето премиерство Лиз Тръс хвърли английската стопанска система в безпорядък, което и стана мотив за надигналия се против нея политически протест. Освен това, Лиз Тръс е и знак на гневна русофобия, като по своите безнаказаност, радикализъм и русофобия тя не отстъпваше на предшественика си Борис Джонсън, който към този момент разгласи желанието си да се бори за нов премиерски мандат.
- Сега ще обсъдим казуса с елитите на западните страни и царящата измежду доста от тях русофобия с президента на Центъра по национални ползи Дмитрий Саймс. Дмитрий, добър вечер!
- Добър вечер!
- Дмитрий, по какъв начин възриеха оставката на Лиз Тръс във Вашингтон? В Русия тя е знак на раздробяването на политическия хайлайф на Запада, а по какъв начин е в Съединени американски щати?
- Относно раздробяването на политическия хайлайф във Вашингтон мога да споделя личния си богат опит, тъй че това, което става във Англия, тук в Съединените щати и в американската столица не е ненадейно. А по отношение на Лиз Тръс – както пристигна, така си потегли. Тя беше огромна привърженичка на тесния съюз със Съединените щати, тя изпращаше министрите си постоянно да се съветват с Вашингтон. Току-що нейният министър на защитата Бен Уолъс беше в американската столица и въобще тя не е направила нищо от позиция на Съединените щати, от което те да са изключително недоволни. Но що се отнася до нейните интелектуални качества, имах диалог с един американски политик, който се е срещал с нея няколко пъти и го попитах – изпитва ли неудобно възприятие от това, че най-близкият съюзник на Съединени американски щати Великобритания има отпред човек, който основава усещане на, извинете за израза, кръгла идиотка?
Беше ми отговорено: „ Дмитрий, въпреки всичко ние сме народна власт и като цяло, болшинството хора са глупави. Тогава за какво те да нямат собствен представител в основната роля? Откога въобще критерият за някакъв огромен разум се ползва във връзка с огромните политици? Ако беше по този начин, в нашия Конгрес мнозина не биха имали място. “
Така че, тя както пристигна, по този начин и си потегли. Последните огромни британски министър председатели, да кажем че бяха от дълго време. От 79-а до 90-а беше Тачър, която, несъмнено, беше доста изявен човек, тя не беше интелектуалка, от време на време й се струваше, че знае повече, в сравнение с в действителност знаеше. Но тя беше човек с желязна воля, харизма и, в случай че желаете, с някаква вътрешна пристойност. Тя беше и огромна антикомунистка, само че откакто се срещна с Горбачов, тя реши, че с Русия и Съветския съюз може да се работи и трансформира в своя задача да убеди към момента съмняващия се Рейгън, че Горбачов е водач от различен вид и с него може да се работи.
След това в продължение на 7 години беше Джон Мейджър, който не беше по този начин ослепителен и не беше по този начин запаметяващ се, само че беше човек с огромен здрав смисъл – аз съм разговарял с него два пъти и той ме поразяваше със своя, в случай че желаете, осведомен прагматизъм.
После още 10 години беше Тони Блеър, който несъмнено, беше ослепителен човек, по своему надарен, изключително като политик, само че той беше към този момент уверен неоконсерватор, интензивно подкрепяше Съединените щати за нахлуването в Ирак и други неща, които, от моя позиция, на Америка въобще не й трябваха.
А по-късно пристигнаха един след различен сиви персони, неотличаващи се с нищо, до появяването на Борис Джонсън. Ако Борис Джонсън работеше в цирка, аз бих споделил, че няма цена. Ако се бяха договорили с Жириновски да провеждат някакви естрадни представления, считам че това щеше да е блестяща композиция. Но в случай че един подобен човек – ексцентричен, емоционален, без възприятие за отговорност – оглавява сериозна страна, това мъчно би могло да се одобри.
И при Борис Джонсън на мен ми се коства, че в Англия се изостри наклонността за лична некомпетентност. Тоест някогашната велика страна, надали не свръхдържава, стопанка на моретата, се оглави от човек, който излезе от Евросъюза, приказвам за Борис Джонсън, несъмнено, който някак си анонсира особената си роля в това и какво се получава? Русия, Путин приказват, че ще поемем по собствен път, че имаме право да дефинираме своята идея за самостоятелност и освен това – упорства за нов международен ред. Това, несъмнено провокира възмущение в тази част на британския глобалистки хайлайф. А по-късно пристигна Тръс.
Дмитрий, мнозина не могат да кажат нищо изключително за нея, също така, че тя беше безусловно некомпетентна, само че най-малко аз не мога да кажа това, не зная, не съм се срещал с нея в никакъв случай и в никакъв случай не съм чувал за нея нищо положително, единствено неприятно. Още повече, че тя беше определена. Кой ще я размени ние не знаем.
Но, Дмитрий това е печална обстановка, не зная Вие по кое време за последно сте били в Англия, само че Англия коренно се промени. Когато пристигате, идвате на летището, което наподобява като летище от Третия свят, отивате в британски университети и незабавно виждате – Кеймбридж, Оксфорд, които бяха горделивост освен за Англия, те бяха горделивост за света, това бяха блестящи университети с блестящи студенти, а в този момент забележителна част от студентите е подбрана по категорията политкоректност.
Например в Америка, когато сортират хората, които ще отидат в Оксфорд, на по този начин наречения Road Scholarship, която е най-престижната стипендия, с която могат да заминат студенти, сортират двама души от щат. Редовно в щата Мериленд напоследък подбираха хора от половите малцинства, естествено от расовите малцинства, хора с някаква неработоспособност, а в някои случаи от първото, второто и третото. Това, което се случи с Оксфорд, за мен е отражение, манифестация на втурване надолу, в случай че щете, на Англия, която в миналото беше не просто измежду най-великите страни, само че и в случай че щете, светлина на цивилизацията – ето такова проваляне надолу има Англия и отражение на това, знак на това е, че човек като Лиз Тръс можа да стане министър председател.
- Дмитрий, защото Англия е и непрекъснат член на Съвета за сигурност на ООН и нуклеарна страна, и непосредствен съдружник на Съеднинените щати, то деградацията на нейния политически хайлайф и деградацията на страната като цяло съгласно мен е не просто печално, само че и рисково събитие, което може да докара до нежелателно непосредствено военно сблъскване с доста непредсказуеми последици. Нежелателно военно сблъскване сред Русия и НАТО. И на мен ми се коства, че казусът не е единствено Лиз Тръс, а има систематичен темперамент. Вие го илюстрирахте доста образно с този преглед на последните премиер-министри на Англия, започвайки с Маргарет Тачър, само че аз не мисля, че след Тръс обстановката доста коренно ще се усъвършенства. Буквално преди два дни измежду членовете на консервативната партия беше извършено допитване – кой е най-популярният политик, за който биха дали гласа си, в случай че в този момент има нови избори за водач на консервативната партия. Със основна преднина води Борис Джонсън, който, както Вие напълно заслужено казахте, би бил талантлив смешник и чиновник в цирк, само че беше подозрителен премиер-министър на Англия. Проблемът, коства ми се, носи в действителност систематичен темперамент, който се състои като най-малко от две неща: първото е новото потомство политически хайлайф на Запад, в това число Великобритания и Лиз Тръс абсолютно се отнася към това ново потомство – те в никакъв случай не са живяли в условия на екзистенциална опасност. Те не знаят какво е огромна война, те не знаят какво е боязън от нуклеарна война, това по принцип им е непознато и сензитивно понижава отговорността, разсъдливостта и вниманието в тези изказвания и стъпки, които правят.
А вторият проблем се състои в това, че самото това потомство е възпитано в изискванията на еднополярност и завършек на историята, когато не се е изисква уважение към многообразието, а противоположното – многообразието, политическото разнообразие, разговорът с тези, които се отличават от теб по политическите си полезности - не се е приема за нещо вярно, а за девиация и атавизъм. Тези хора са се формирали, израсли са с възприятието, че всички абсолютно ще се трансформират в сходство с провъзгласените от тях универсални полезности и степента на промяна и готовността да се трансформират в сходство с тези полезности е определяла опцията за разговор. И в случай че някой не се готви, не е подготвен да стане като тях, надлежно и разговорът с него е непотребен и дори нездравословен и е належащо въпреки всичко да се основат условия нежелаещите да се трансформират в последна сметка да схванат, че тази промяна е някак неизбежна. В това, спред мен, е казусът, Дмитрий, и не виждам по какъв начин той може да се реши в краткосрочна вероятност. Струва ми се, че би трябвало да пристигна ново потомство политици, ново потомство хайлайф, което към този момент на собствен ред би трябвало да узрее в изискванията на спор, в изискванията на заплаха, в изискванията на боязън и в изискванията на многополярно разнообразие. И тогава на Запад ще се появят нови Тачър, Хелмут Шмид, Вили Бранд, Конрад Аденауер, Шарл де Гол. Съгласен ли сте?
- Абсолютно. Знаете ли, Дмитрий, аз имах опит с Маргарет Тачър в средата на 80-те години, бях в Лондон на конференция [...] и ме поканиха да се срещна с нея. Естествено, бях доста щастлив и отидох. И бях изумен от това, че тя малко ме разпитваше и доста тъкмо излагаше пред мен по влиятелен метод своята позиция за ставащите промени в Съветския съюз. Помислих си, за какво си губи времето с мен, в случай че толкоз добре знае всичко, тя е персона от подобен мащаб, че не си коства да си губи времето за такава лекция пред един човек. Но след това ми обясниха, въпреки тя самата да не ми го сподели, че си е губила времето, тъй като тогава аз постоянно бях в американските малките екрани, пишех постоянно за " Ню Йорк Таймс " и тя е считала за целсъобразно да даде подобен тип брифинг, с цел да даде своята позиция за измененията в Съветския съюз, които тя считаше за съществени и действителни. Тогава тя на процедура не ми зададе въпроси. А в този момент, Дмитрий, когато се срещам с англичани, с хора от техния външнополитически естаблишмънт, те също не задават въпроси, само че не тъй като желаят да изложат своята позиция, а тъй като не им е забавно. Веднага щом чуят друга позиция, те стартират първо да се разстройват, надяват се някак да те слагат на място, а след това, в случай че се окаже, че не си подготвен да се поддаваш на техните причини, стартират въобще да губят интерес към диалога. Защото, какъв е смисълът, в случай че ти си подобен погрешен човек, който не схваща тяхното предимство, техните полезности и абсолютността на ползите им, ползите на Англия – които ползи в този момент са освен на Англия, но и международни – на тях просто им се коства, че по-нататък диалогът е ненужен. И заради това, в тази ситуация с Русия, се случи този разговор сред глухи – тъй като незабавно щом те схванаха, че в Русия се случва еволюция, след която политическият хайлайф няма да е подготвен повече да се учи от Англия и от груповия Запад като цяло, у тях стартира да се заражда огромно неспокойствие по отношение на тази Русия. А когато след това стигнаха и до извода, че Русия не просто има друга позиция, само че че Русия е подготвена да строи политиката си по отношение на тази позиция, освен това все по-решително, желая да ви кажа, че у британските елити породи, в случай че щете, едно групово отказване от Русия. И даже известно възмущение.
В 90-те години, споделят те, ние толкоз симпатизирахме на Русия, бяхме подготвени да ви приемем в добра компания, взехме от вашите олигарси милиарди долари и им позволявахме да откриват влиятелни факултети, наречени на техните имена. Това че взеха милиардите не го видяха, а по отношение на тяхната компания – на тях им се струваше, че това е знак за особена респект, а внезапно такава черна непризнателност. Вие сте прав, това потомство от британския хайлайф е изгубено за разговор с Русия, а сериозен диалог някак би трябвало да стартира, само че с други хора. Аз мисля, че такива хора има, тъй като в случай че погледнете допитванията до британското публично мнение, ще видите, че доверието към британските политици и от едната, и от другата партия е на доста, доста ниско равнище.
- Дмитрий, само че неналичието на подготвеност за разговор с тези, които не споделят твоята позиция, които се разграничават от теб и не считат да стават сходни на теб – това е проблем и за Съединените щати. В Стратегията за националната сигурност на Съединените щати също беше записано, че „ ние се надявахме, че Китай, Русия, след края на Студената война, в границите на пазарната промяна, ще станат като нас. Но те не станаха, това породи у нас надълбоко отчаяние и в този момент ние организираме във връзка с тези страни конфронтационна политика. Не разговор, не ги одобряваме такива, каквито са, а точно организираме политика на борба, за да реализираме победа и въпреки всичко да се опитаме да ги върнем на вярната страна на историята, съгласно американските разбирания. “ А Лиз Тръс в Русия е знак освен на непросветеност, само че и знак на гневна русофобия – страшна злост към днешна Русия почти на патологично равнище и разбиране на Русия като, в случай че щете, империя на злото. Доколко сходна русофобия и до каква степен този проблем, който описах, е присъщ за Съединените щати и за американския хайлайф и за редовите американски жители?
- Дмитрий, за жалост е особено и от ден на ден е особено за избрана част от американския хайлайф. Знаете, че преди време имаше идея на котела за претопяване, в който попадат хора от най-различни страни – емигранти от най-различни страни, представители на разнообразни култури, религии – и те някак там се претопяват, стават едно цяло и основават общественост, която е американският народ. Тоест хората имат собствен цвят на кожата, своя история, несъмнено, някакви привързаности към страните, от които са пристигнали, само че те са станали някаква нова общественост. После последователно, в духа на мултикултурализма, ние в Америка започнахме да се придвижваме от котела за претопяване към, в случай че щете, някаква мешана салата, където всичко е дружно, в една тенджера, само че същинска общественост не се получава.
А в този момент последователно Съединените щати се трансформират в Балканите, където едни елементи от популацията си имат своя позиция, а други – напълно друга. Сега, при започване на ноември ще има избори за Конгрес. Седя в офиса си, в самия център на Вашингтон, а на прилежащата постройка се вее огромен, някак пленителен, американски байрак със звезди. Изобщо във Вашингтон, не мога да ви опиша, тъй като когато го кажеш, на хората им е мъчно да повярват – пусти улици, пусти здания, едно неявяване на сила, като че ли този град не принадлежи на никого. Аз пребивавам на 100 километра от тук, покрай град, който също се споделя Вашингтон, щата Вирджиния – малко градче, под 1000 души. И там също се развяват знамена, флаговете на Южната конфедерация. Защото забележителна част от хората, които живеят там, освен че поддържат робовладелството, не просто са подготвени изцяло да се отделят от Вашингтон – те желаят да покажат своята нова еднаквост и тя, несъмнено, не е с Вашингтон, който е следен от демократите. Сега в Съединените щати се появи, в случай че щете, нова наклонност, при която расизмът е, в случай че не публично легализиран, то най-малкото допустим, стига този расизъм да се демонстрира към съответна непопулярна група от популацията. Вижте какво сподели по този мотив през вчерашния ден водещият коментатор на " Фокс " Тъкър Карлсън. Реагирайки на всичко с по-чести изяви по малкия екран, има хора, които за всичко упрекват белите и дори настояват, че белите генетически са неспособни на креативно мислене и на съчувствие. Да чуем какво споделя Тъкър Карлсън.
„ Радикализирани бели дами “
„ От същността на нейното изявление можем да разберем, че белите дами са рискови, тъй като всички бели хора са рискови, в тяхното ДНК е заложено влечение към домашно принуждение и вие може да се болестите от това. Ако тя бе посмяла да каже това за която и да е друга обществена група, а не за белите, щяха незабавно да закрият предаването й и то с право. А дали биха могли белите да приказват за хора като Тифани Крос? Да приказват гадости по федерални канали, освен това наслаждавайки се на всяка дума? “
И по този начин, Дмитрий, в случай че могат да се приказват гадости за белите, освен това да се приказват все по-открито и все по-редовно, можете да си визиите отношението към руснаците. Това към този момент не е отношение просто към Путин, това не е отношение просто към съветския хайлайф, това към този момент не е просто отношение към Русия. Това е отношение към руснаците, което от ден на ден се въздейства от злост към всичко съветско – в Полша, в Прибалтика в прав текст приказват, че руснаците по своята природа са нападателни, че руснаците са хора, които по природа не могат да споделят истината, че руснаците са хора, които не могат да работят обикновено и въобще те не са подобен народ, с който може спокойно да се съществува, в случай че не бъдат сложени на място, в случай че не бъдат отслабени и в случай че не бъдат основани такива интернационалните структури, които да подсигуряват, че на Русия ще бъде поставена усмирителна риза. Това е откровена русофобия. Ще кажа незабавно, че съгласно мен тя не е присъща за всички американци и даже за целия американски хайлайф. Но тя стана, в случай че щете, публично допустима, тъй като демократите са подготвени да разделят хората на расови групи и тези групи, които съгласно тях са неправилни – във връзка с тях могат да се вършат искрено расистки изказвания.
- Дмитрий, това е още една илюстрация на това, за което ние с Вас към този момент говорихме – когато вътрешнополитическите проблеми на Съединените щати се трансформират в американска външна политика и към тези, във връзка с които се организира тази политика. Защото ето, от една страна, Съединените щати в този момент са съперник за Русия. И може би измежду мнозина в Русия тези компликации, спорове, които пораждат вътре в Америка, провокират зложелателство. Не и у мен. Да, несъмнено, администрацията на Байдън несъмнено ще се сблъска с компликации, след хипотетичната победа на Републиканската партия на междинните избори, които ще се състоят на 8 ноември, и откакто Кевин Макарти – сегашният лидер на републиканското малцинство в Камарата – стане негов представител, заменяйки на този пост Нанси Пелоси. И от една страна това е хубаво, тъй като то заплашва Съединените щати със законодателна парализа в частта за взимане на решения и най-важното - там където ролята на Конгреса е най-голяма - това е отпускането на пари. На Конгреса принадлежи властта на финансирането, преди всичко в Съединените щати. И в тази връзка, процесът на изпращане на пари за Украйна може да бъде затруднен и ще бъде усложнен вследствие на тази законодателна и вътрешнополитическа парализа при новото разграничено ръководство на Съединените щати. Но въпреки това, тази степен на непоносимост, тази степен на вътрешна злоба, вътрешна злост към другата позиция, която съществува в американското общество, ускорява и външнополитическата злост на Съединените щати във връзка с Русия и лишава способността на Съединените щати да водят разговор с Русия, с Китай, с тези страни, които се разграничават от Съединените щати и заявяват неготовност да се трансфорат в някакво сходство на Съединените щати. Ето това в действителност е доста огромен проблем и аз мисля, че преди Съединените щати да съумеят да решат вътрешните си проблеми, някак още веднъж да слепят американското общество, да намерят някакво сплотяващо начало и да преодолеят тази политическа и революция, която в този момент съществува в Съединените щати – аз не мисля, че американската външна политика може качествено да се промени в посока на повече натурализъм и на повече приемане на многополярната действителност, която се образува пред очите ни. И това е доста сериозен проблем.
- Това е сериозен проблем, само че аз също по този начин не бих преувеличавал, в случай че щете, силата на тази русофобска позиция. Тя е присъща на избрана част на американския естаблишмънт, на глобалистите. Това не пречи на глобалистите да заемат управителни позиции в политиката, само че когато те заемат тези позиции, това е в отговор на икономическите компликации, а не тъй като сладката ария на глобализма доста се харесва на американския гласоподавател. Вие вярно споменахте Кевин Макарти, който скоро ще стане представител на Конгреса – това е доста авторитетна позиция, това е лицето на страната. Макарти не е другар на Русия и в никакъв случай не се е позиционирал по този метод. Но той е човек, който желае да има действителна власт и действителна опция да управлява, както Вие вярно отбелязахте, разноските. И когато хора като него стартират да управляват въпреки и едната камара на Конгреса, а това евентуално ще се случи, тази сляпа поддръжка за Украйна – поддръжка която в действителност към този момент даже не се обосновава с американските национални ползи, а съвсем е изведена на равнището на вяра, на кръстоносен поход – аз мисля, че това може да се приключи доста бързо. Но естествено – ще поживеем, ще забележим.
- Дмитрий, аз също се надявам, че политиката на Съединените щати още веднъж ще си възвърне рационалността, че Съединените щати ще осъзнаят, че най-важният, екзистенциален техен интерес е предотвратяването на нуклеарна война, оцеляването на Съединени американски щати като страна, като нация и че този кръстоносен поход против Русия посредством безкрайната поддръжка за Украйна, ще върви към своя край в средносрочна вероятност. Дмитрий, голяма признателност за както постоянно забавния диалог.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Добър вечер в ефира на " Голямата игра ". Днес Владимир Путин, съпроводен от министъра на защитата Сергей Шойгу, посети военния полигон в Рязанска област и инспектира занятията на мобилизираните бойци по тактическа, огнева, инженерна и здравна подготовка. Това е първото посещаване на президента на Русия в пункт за подготовка на жителите, които бяха призовани в границите на частичната готовност. Това е значимо. А основната интернационална вест от днешния ден е, несъмнено, оставката на премиер-министъра на Англия Лиз Тръс, която престоя на този пост единствено 44 дни. Това е най-краткият период на премиерство в историята на Англия. И това не е инцидентно – Лиз Тръс стана ослепителен знак на непрофесионализъм, безнаказаност и накъсване на политическия хайлайф. Нейното идване на " Даунинг стрийт " не беше наслада даже за администрацията на Байдън и американските медии писаха, че особените връзки сред Вашингтон и Лондон при Лиз Тръс могат да се пропукат. За един месец от своето премиерство Лиз Тръс хвърли английската стопанска система в безпорядък, което и стана мотив за надигналия се против нея политически протест. Освен това, Лиз Тръс е и знак на гневна русофобия, като по своите безнаказаност, радикализъм и русофобия тя не отстъпваше на предшественика си Борис Джонсън, който към този момент разгласи желанието си да се бори за нов премиерски мандат.
- Сега ще обсъдим казуса с елитите на западните страни и царящата измежду доста от тях русофобия с президента на Центъра по национални ползи Дмитрий Саймс. Дмитрий, добър вечер!
- Добър вечер!
- Дмитрий, по какъв начин възриеха оставката на Лиз Тръс във Вашингтон? В Русия тя е знак на раздробяването на политическия хайлайф на Запада, а по какъв начин е в Съединени американски щати?
- Относно раздробяването на политическия хайлайф във Вашингтон мога да споделя личния си богат опит, тъй че това, което става във Англия, тук в Съединените щати и в американската столица не е ненадейно. А по отношение на Лиз Тръс – както пристигна, така си потегли. Тя беше огромна привърженичка на тесния съюз със Съединените щати, тя изпращаше министрите си постоянно да се съветват с Вашингтон. Току-що нейният министър на защитата Бен Уолъс беше в американската столица и въобще тя не е направила нищо от позиция на Съединените щати, от което те да са изключително недоволни. Но що се отнася до нейните интелектуални качества, имах диалог с един американски политик, който се е срещал с нея няколко пъти и го попитах – изпитва ли неудобно възприятие от това, че най-близкият съюзник на Съединени американски щати Великобритания има отпред човек, който основава усещане на, извинете за израза, кръгла идиотка?
Беше ми отговорено: „ Дмитрий, въпреки всичко ние сме народна власт и като цяло, болшинството хора са глупави. Тогава за какво те да нямат собствен представител в основната роля? Откога въобще критерият за някакъв огромен разум се ползва във връзка с огромните политици? Ако беше по този начин, в нашия Конгрес мнозина не биха имали място. “
Така че, тя както пристигна, по този начин и си потегли. Последните огромни британски министър председатели, да кажем че бяха от дълго време. От 79-а до 90-а беше Тачър, която, несъмнено, беше доста изявен човек, тя не беше интелектуалка, от време на време й се струваше, че знае повече, в сравнение с в действителност знаеше. Но тя беше човек с желязна воля, харизма и, в случай че желаете, с някаква вътрешна пристойност. Тя беше и огромна антикомунистка, само че откакто се срещна с Горбачов, тя реши, че с Русия и Съветския съюз може да се работи и трансформира в своя задача да убеди към момента съмняващия се Рейгън, че Горбачов е водач от различен вид и с него може да се работи.
След това в продължение на 7 години беше Джон Мейджър, който не беше по този начин ослепителен и не беше по този начин запаметяващ се, само че беше човек с огромен здрав смисъл – аз съм разговарял с него два пъти и той ме поразяваше със своя, в случай че желаете, осведомен прагматизъм.
После още 10 години беше Тони Блеър, който несъмнено, беше ослепителен човек, по своему надарен, изключително като политик, само че той беше към този момент уверен неоконсерватор, интензивно подкрепяше Съединените щати за нахлуването в Ирак и други неща, които, от моя позиция, на Америка въобще не й трябваха.
А по-късно пристигнаха един след различен сиви персони, неотличаващи се с нищо, до появяването на Борис Джонсън. Ако Борис Джонсън работеше в цирка, аз бих споделил, че няма цена. Ако се бяха договорили с Жириновски да провеждат някакви естрадни представления, считам че това щеше да е блестяща композиция. Но в случай че един подобен човек – ексцентричен, емоционален, без възприятие за отговорност – оглавява сериозна страна, това мъчно би могло да се одобри.
И при Борис Джонсън на мен ми се коства, че в Англия се изостри наклонността за лична некомпетентност. Тоест някогашната велика страна, надали не свръхдържава, стопанка на моретата, се оглави от човек, който излезе от Евросъюза, приказвам за Борис Джонсън, несъмнено, който някак си анонсира особената си роля в това и какво се получава? Русия, Путин приказват, че ще поемем по собствен път, че имаме право да дефинираме своята идея за самостоятелност и освен това – упорства за нов международен ред. Това, несъмнено провокира възмущение в тази част на британския глобалистки хайлайф. А по-късно пристигна Тръс.
Дмитрий, мнозина не могат да кажат нищо изключително за нея, също така, че тя беше безусловно некомпетентна, само че най-малко аз не мога да кажа това, не зная, не съм се срещал с нея в никакъв случай и в никакъв случай не съм чувал за нея нищо положително, единствено неприятно. Още повече, че тя беше определена. Кой ще я размени ние не знаем.
Но, Дмитрий това е печална обстановка, не зная Вие по кое време за последно сте били в Англия, само че Англия коренно се промени. Когато пристигате, идвате на летището, което наподобява като летище от Третия свят, отивате в британски университети и незабавно виждате – Кеймбридж, Оксфорд, които бяха горделивост освен за Англия, те бяха горделивост за света, това бяха блестящи университети с блестящи студенти, а в този момент забележителна част от студентите е подбрана по категорията политкоректност.
Например в Америка, когато сортират хората, които ще отидат в Оксфорд, на по този начин наречения Road Scholarship, която е най-престижната стипендия, с която могат да заминат студенти, сортират двама души от щат. Редовно в щата Мериленд напоследък подбираха хора от половите малцинства, естествено от расовите малцинства, хора с някаква неработоспособност, а в някои случаи от първото, второто и третото. Това, което се случи с Оксфорд, за мен е отражение, манифестация на втурване надолу, в случай че щете, на Англия, която в миналото беше не просто измежду най-великите страни, само че и в случай че щете, светлина на цивилизацията – ето такова проваляне надолу има Англия и отражение на това, знак на това е, че човек като Лиз Тръс можа да стане министър председател.
- Дмитрий, защото Англия е и непрекъснат член на Съвета за сигурност на ООН и нуклеарна страна, и непосредствен съдружник на Съеднинените щати, то деградацията на нейния политически хайлайф и деградацията на страната като цяло съгласно мен е не просто печално, само че и рисково събитие, което може да докара до нежелателно непосредствено военно сблъскване с доста непредсказуеми последици. Нежелателно военно сблъскване сред Русия и НАТО. И на мен ми се коства, че казусът не е единствено Лиз Тръс, а има систематичен темперамент. Вие го илюстрирахте доста образно с този преглед на последните премиер-министри на Англия, започвайки с Маргарет Тачър, само че аз не мисля, че след Тръс обстановката доста коренно ще се усъвършенства. Буквално преди два дни измежду членовете на консервативната партия беше извършено допитване – кой е най-популярният политик, за който биха дали гласа си, в случай че в този момент има нови избори за водач на консервативната партия. Със основна преднина води Борис Джонсън, който, както Вие напълно заслужено казахте, би бил талантлив смешник и чиновник в цирк, само че беше подозрителен премиер-министър на Англия. Проблемът, коства ми се, носи в действителност систематичен темперамент, който се състои като най-малко от две неща: първото е новото потомство политически хайлайф на Запад, в това число Великобритания и Лиз Тръс абсолютно се отнася към това ново потомство – те в никакъв случай не са живяли в условия на екзистенциална опасност. Те не знаят какво е огромна война, те не знаят какво е боязън от нуклеарна война, това по принцип им е непознато и сензитивно понижава отговорността, разсъдливостта и вниманието в тези изказвания и стъпки, които правят.
А вторият проблем се състои в това, че самото това потомство е възпитано в изискванията на еднополярност и завършек на историята, когато не се е изисква уважение към многообразието, а противоположното – многообразието, политическото разнообразие, разговорът с тези, които се отличават от теб по политическите си полезности - не се е приема за нещо вярно, а за девиация и атавизъм. Тези хора са се формирали, израсли са с възприятието, че всички абсолютно ще се трансформират в сходство с провъзгласените от тях универсални полезности и степента на промяна и готовността да се трансформират в сходство с тези полезности е определяла опцията за разговор. И в случай че някой не се готви, не е подготвен да стане като тях, надлежно и разговорът с него е непотребен и дори нездравословен и е належащо въпреки всичко да се основат условия нежелаещите да се трансформират в последна сметка да схванат, че тази промяна е някак неизбежна. В това, спред мен, е казусът, Дмитрий, и не виждам по какъв начин той може да се реши в краткосрочна вероятност. Струва ми се, че би трябвало да пристигна ново потомство политици, ново потомство хайлайф, което към този момент на собствен ред би трябвало да узрее в изискванията на спор, в изискванията на заплаха, в изискванията на боязън и в изискванията на многополярно разнообразие. И тогава на Запад ще се появят нови Тачър, Хелмут Шмид, Вили Бранд, Конрад Аденауер, Шарл де Гол. Съгласен ли сте?
- Абсолютно. Знаете ли, Дмитрий, аз имах опит с Маргарет Тачър в средата на 80-те години, бях в Лондон на конференция [...] и ме поканиха да се срещна с нея. Естествено, бях доста щастлив и отидох. И бях изумен от това, че тя малко ме разпитваше и доста тъкмо излагаше пред мен по влиятелен метод своята позиция за ставащите промени в Съветския съюз. Помислих си, за какво си губи времето с мен, в случай че толкоз добре знае всичко, тя е персона от подобен мащаб, че не си коства да си губи времето за такава лекция пред един човек. Но след това ми обясниха, въпреки тя самата да не ми го сподели, че си е губила времето, тъй като тогава аз постоянно бях в американските малките екрани, пишех постоянно за " Ню Йорк Таймс " и тя е считала за целсъобразно да даде подобен тип брифинг, с цел да даде своята позиция за измененията в Съветския съюз, които тя считаше за съществени и действителни. Тогава тя на процедура не ми зададе въпроси. А в този момент, Дмитрий, когато се срещам с англичани, с хора от техния външнополитически естаблишмънт, те също не задават въпроси, само че не тъй като желаят да изложат своята позиция, а тъй като не им е забавно. Веднага щом чуят друга позиция, те стартират първо да се разстройват, надяват се някак да те слагат на място, а след това, в случай че се окаже, че не си подготвен да се поддаваш на техните причини, стартират въобще да губят интерес към диалога. Защото, какъв е смисълът, в случай че ти си подобен погрешен човек, който не схваща тяхното предимство, техните полезности и абсолютността на ползите им, ползите на Англия – които ползи в този момент са освен на Англия, но и международни – на тях просто им се коства, че по-нататък диалогът е ненужен. И заради това, в тази ситуация с Русия, се случи този разговор сред глухи – тъй като незабавно щом те схванаха, че в Русия се случва еволюция, след която политическият хайлайф няма да е подготвен повече да се учи от Англия и от груповия Запад като цяло, у тях стартира да се заражда огромно неспокойствие по отношение на тази Русия. А когато след това стигнаха и до извода, че Русия не просто има друга позиция, само че че Русия е подготвена да строи политиката си по отношение на тази позиция, освен това все по-решително, желая да ви кажа, че у британските елити породи, в случай че щете, едно групово отказване от Русия. И даже известно възмущение.
В 90-те години, споделят те, ние толкоз симпатизирахме на Русия, бяхме подготвени да ви приемем в добра компания, взехме от вашите олигарси милиарди долари и им позволявахме да откриват влиятелни факултети, наречени на техните имена. Това че взеха милиардите не го видяха, а по отношение на тяхната компания – на тях им се струваше, че това е знак за особена респект, а внезапно такава черна непризнателност. Вие сте прав, това потомство от британския хайлайф е изгубено за разговор с Русия, а сериозен диалог някак би трябвало да стартира, само че с други хора. Аз мисля, че такива хора има, тъй като в случай че погледнете допитванията до британското публично мнение, ще видите, че доверието към британските политици и от едната, и от другата партия е на доста, доста ниско равнище.
- Дмитрий, само че неналичието на подготвеност за разговор с тези, които не споделят твоята позиция, които се разграничават от теб и не считат да стават сходни на теб – това е проблем и за Съединените щати. В Стратегията за националната сигурност на Съединените щати също беше записано, че „ ние се надявахме, че Китай, Русия, след края на Студената война, в границите на пазарната промяна, ще станат като нас. Но те не станаха, това породи у нас надълбоко отчаяние и в този момент ние организираме във връзка с тези страни конфронтационна политика. Не разговор, не ги одобряваме такива, каквито са, а точно организираме политика на борба, за да реализираме победа и въпреки всичко да се опитаме да ги върнем на вярната страна на историята, съгласно американските разбирания. “ А Лиз Тръс в Русия е знак освен на непросветеност, само че и знак на гневна русофобия – страшна злост към днешна Русия почти на патологично равнище и разбиране на Русия като, в случай че щете, империя на злото. Доколко сходна русофобия и до каква степен този проблем, който описах, е присъщ за Съединените щати и за американския хайлайф и за редовите американски жители?
- Дмитрий, за жалост е особено и от ден на ден е особено за избрана част от американския хайлайф. Знаете, че преди време имаше идея на котела за претопяване, в който попадат хора от най-различни страни – емигранти от най-различни страни, представители на разнообразни култури, религии – и те някак там се претопяват, стават едно цяло и основават общественост, която е американският народ. Тоест хората имат собствен цвят на кожата, своя история, несъмнено, някакви привързаности към страните, от които са пристигнали, само че те са станали някаква нова общественост. После последователно, в духа на мултикултурализма, ние в Америка започнахме да се придвижваме от котела за претопяване към, в случай че щете, някаква мешана салата, където всичко е дружно, в една тенджера, само че същинска общественост не се получава.
А в този момент последователно Съединените щати се трансформират в Балканите, където едни елементи от популацията си имат своя позиция, а други – напълно друга. Сега, при започване на ноември ще има избори за Конгрес. Седя в офиса си, в самия център на Вашингтон, а на прилежащата постройка се вее огромен, някак пленителен, американски байрак със звезди. Изобщо във Вашингтон, не мога да ви опиша, тъй като когато го кажеш, на хората им е мъчно да повярват – пусти улици, пусти здания, едно неявяване на сила, като че ли този град не принадлежи на никого. Аз пребивавам на 100 километра от тук, покрай град, който също се споделя Вашингтон, щата Вирджиния – малко градче, под 1000 души. И там също се развяват знамена, флаговете на Южната конфедерация. Защото забележителна част от хората, които живеят там, освен че поддържат робовладелството, не просто са подготвени изцяло да се отделят от Вашингтон – те желаят да покажат своята нова еднаквост и тя, несъмнено, не е с Вашингтон, който е следен от демократите. Сега в Съединените щати се появи, в случай че щете, нова наклонност, при която расизмът е, в случай че не публично легализиран, то най-малкото допустим, стига този расизъм да се демонстрира към съответна непопулярна група от популацията. Вижте какво сподели по този мотив през вчерашния ден водещият коментатор на " Фокс " Тъкър Карлсън. Реагирайки на всичко с по-чести изяви по малкия екран, има хора, които за всичко упрекват белите и дори настояват, че белите генетически са неспособни на креативно мислене и на съчувствие. Да чуем какво споделя Тъкър Карлсън.
„ Радикализирани бели дами “
„ От същността на нейното изявление можем да разберем, че белите дами са рискови, тъй като всички бели хора са рискови, в тяхното ДНК е заложено влечение към домашно принуждение и вие може да се болестите от това. Ако тя бе посмяла да каже това за която и да е друга обществена група, а не за белите, щяха незабавно да закрият предаването й и то с право. А дали биха могли белите да приказват за хора като Тифани Крос? Да приказват гадости по федерални канали, освен това наслаждавайки се на всяка дума? “
И по този начин, Дмитрий, в случай че могат да се приказват гадости за белите, освен това да се приказват все по-открито и все по-редовно, можете да си визиите отношението към руснаците. Това към този момент не е отношение просто към Путин, това не е отношение просто към съветския хайлайф, това към този момент не е просто отношение към Русия. Това е отношение към руснаците, което от ден на ден се въздейства от злост към всичко съветско – в Полша, в Прибалтика в прав текст приказват, че руснаците по своята природа са нападателни, че руснаците са хора, които по природа не могат да споделят истината, че руснаците са хора, които не могат да работят обикновено и въобще те не са подобен народ, с който може спокойно да се съществува, в случай че не бъдат сложени на място, в случай че не бъдат отслабени и в случай че не бъдат основани такива интернационалните структури, които да подсигуряват, че на Русия ще бъде поставена усмирителна риза. Това е откровена русофобия. Ще кажа незабавно, че съгласно мен тя не е присъща за всички американци и даже за целия американски хайлайф. Но тя стана, в случай че щете, публично допустима, тъй като демократите са подготвени да разделят хората на расови групи и тези групи, които съгласно тях са неправилни – във връзка с тях могат да се вършат искрено расистки изказвания.
- Дмитрий, това е още една илюстрация на това, за което ние с Вас към този момент говорихме – когато вътрешнополитическите проблеми на Съединените щати се трансформират в американска външна политика и към тези, във връзка с които се организира тази политика. Защото ето, от една страна, Съединените щати в този момент са съперник за Русия. И може би измежду мнозина в Русия тези компликации, спорове, които пораждат вътре в Америка, провокират зложелателство. Не и у мен. Да, несъмнено, администрацията на Байдън несъмнено ще се сблъска с компликации, след хипотетичната победа на Републиканската партия на междинните избори, които ще се състоят на 8 ноември, и откакто Кевин Макарти – сегашният лидер на републиканското малцинство в Камарата – стане негов представител, заменяйки на този пост Нанси Пелоси. И от една страна това е хубаво, тъй като то заплашва Съединените щати със законодателна парализа в частта за взимане на решения и най-важното - там където ролята на Конгреса е най-голяма - това е отпускането на пари. На Конгреса принадлежи властта на финансирането, преди всичко в Съединените щати. И в тази връзка, процесът на изпращане на пари за Украйна може да бъде затруднен и ще бъде усложнен вследствие на тази законодателна и вътрешнополитическа парализа при новото разграничено ръководство на Съединените щати. Но въпреки това, тази степен на непоносимост, тази степен на вътрешна злоба, вътрешна злост към другата позиция, която съществува в американското общество, ускорява и външнополитическата злост на Съединените щати във връзка с Русия и лишава способността на Съединените щати да водят разговор с Русия, с Китай, с тези страни, които се разграничават от Съединените щати и заявяват неготовност да се трансфорат в някакво сходство на Съединените щати. Ето това в действителност е доста огромен проблем и аз мисля, че преди Съединените щати да съумеят да решат вътрешните си проблеми, някак още веднъж да слепят американското общество, да намерят някакво сплотяващо начало и да преодолеят тази политическа и революция, която в този момент съществува в Съединените щати – аз не мисля, че американската външна политика може качествено да се промени в посока на повече натурализъм и на повече приемане на многополярната действителност, която се образува пред очите ни. И това е доста сериозен проблем.
- Това е сериозен проблем, само че аз също по този начин не бих преувеличавал, в случай че щете, силата на тази русофобска позиция. Тя е присъща на избрана част на американския естаблишмънт, на глобалистите. Това не пречи на глобалистите да заемат управителни позиции в политиката, само че когато те заемат тези позиции, това е в отговор на икономическите компликации, а не тъй като сладката ария на глобализма доста се харесва на американския гласоподавател. Вие вярно споменахте Кевин Макарти, който скоро ще стане представител на Конгреса – това е доста авторитетна позиция, това е лицето на страната. Макарти не е другар на Русия и в никакъв случай не се е позиционирал по този метод. Но той е човек, който желае да има действителна власт и действителна опция да управлява, както Вие вярно отбелязахте, разноските. И когато хора като него стартират да управляват въпреки и едната камара на Конгреса, а това евентуално ще се случи, тази сляпа поддръжка за Украйна – поддръжка която в действителност към този момент даже не се обосновава с американските национални ползи, а съвсем е изведена на равнището на вяра, на кръстоносен поход – аз мисля, че това може да се приключи доста бързо. Но естествено – ще поживеем, ще забележим.
- Дмитрий, аз също се надявам, че политиката на Съединените щати още веднъж ще си възвърне рационалността, че Съединените щати ще осъзнаят, че най-важният, екзистенциален техен интерес е предотвратяването на нуклеарна война, оцеляването на Съединени американски щати като страна, като нация и че този кръстоносен поход против Русия посредством безкрайната поддръжка за Украйна, ще върви към своя край в средносрочна вероятност. Дмитрий, голяма признателност за както постоянно забавния диалог.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ